Император Константин Велики е син на Констанций Хлор, който управлява западната част на Римската империя (Великобритания и Галия) и Светата равноапостолна Елена. На 18 години той е отведен от император Диоклециан в Никомидия, където вижда преследването и твърдостта на християните.

През 306 г., след смъртта на император Констанций, Константин се завръща в Галия и е провъзгласен за император. Веднъж, преди битката с тиранина Максенций, Константин видял знак: блестящ кръст с надпис: "Сим победи" (на гръцки НИКА). През нощта Господ му се яви насън и каза, че с този знак Константин ще победи врага. По заповед на Константин на всички знамена са направени изображения на кръста. След като спечели победата, Константин тържествено влезе в Рим и заповяда на площада да постави статуята си с кръст в дясната си ръка и с надпис: "с това спасително знаме спасих града от игото на тиранина".

През 313 г.Константин издава Миланския едикт за религиозна толерантност, а през 323 г., когато става император над цялата Римска империя, разширява едикта върху цялата територия. След триста години преследване християните за първи път получиха възможността открито да изповядват вярата. Константин Велики преместил столицата от Рим във Византия (Константинопол), поддържал Църквата, строил църкви и скоро изпратил майка си Елена, равна на апостолите, в Йерусалим в търсене на животворящия Кръст Господен и през 326 г.кръстът по чудо бил придобит. През 325 г.на четвъртия Вселенски събор, на който присъства Николай Чудотворец, в Никея Константин осъжда ереста на Арий и предлага определението "единосъщен на Отца" да бъде въведено в символа на вярата, завинаги закрепвайки истината за божествеността на Исус Христос.

На иконата равноапостолният цар Константин е изобразен във военна броня, издигащ животворящ кръст в дясната си ръка, прилагайки лявата си ръка към сърцето си.