Основателите на Спасо-Преображенския Валаамски манастир, преподобните Сергий и Герман, според църковното предание, са гръцки свещенослужители, дошли през Х век във владение на Велики Новгород заедно с първите православни мисионери. Историческите сведения за основателите на манастира Валаам са оскъдни. Църковното предание и древните летописни паметници станаха доказателство за монашеския подвиг на монасите.
Неведнъж по време на вражеските нашествия (0, 5 века) манастирът преживява опустошение, монашеското служение е прекъсвано тук в продължение на много десетилетия. По време на Нашествията са унищожени църковни паметници, Манастирски светилища, най-богатата манастирска библиотека и съхранение на ръкописи са изгорени и разграбени повече от веднъж. Изгубено е и житието на преподобните Сергий и Герман Валаамски.
Смисълът на монашеския живот на преподобните Сергий и Герман се състоеше в просветлението със светлината на Христовата вяра на езическите карелски племена, в утвърждаването на Православието в северната част на Русия, в основаването на монашеския манастир, който се превърна в крепост на Православието в ранните векове на християнското просвещение. Това се доказва от древните жития на монаха Авраам от Ростов, които разказват за престоя му във Валаам, за съществуването на православен манастир тук през Х век.
Древните Новгородски хроники съобщават за придобиването на мощите на преподобните Сергий и Герман и пренасянето им в Новгород по време на нашествието на шведите през 1163-1164. Може би именно тогава се е състояло местното прославяне на основателите на Валаамския манастир и е положено началото на църковното почитане на преподобните Сергий и Герман. Напомняне за изгубения живот на преподобните се намира в многобройни списъци на "Валаамската беседа" — паметник на църковната журналистика от векове. Началото на" беседата"несъмнено е откъс от септемврийските мини, където се разказва за пренасянето на мощите на преподобните Сергий и Герман ("карелските чудотворци") от Новгород в манастира на" Всемилостивия Спасител "за" успокояване на военната опасност", очевидно през 1182 г., което се потвърждава от Новгородските летописни източници. Изключително широкото разпространение на" Валаамската беседа", известна в множество списъци от 2 до 0 века, свидетелства за високия духовен авторитет на основателите на Валаамския манастир, тъй като именно техните духовни устни излагат позицията на" непритежателите " в известната църковна полемика от 2 века.
През 1819 г.Светият Синод предписва общоруско почитане на валаамските угодници и определя дните на църковното честване на тяхната памет на 28 Юни (11 юли Н. Е.) и 11 септември (24 септември н. е.).
Мощите на преподобните Сергий и Герман почиват и сега под спуд в Преображенската катедрала на Валаамския манастир. Свидетелство за благодатната молитвена помощ на преподобните са многобройните чудеса, разкрити от вярата на молещите се и молещите се.