Сред големия брой икони има една, която олицетворява трите най-важни християнски добродетели наведнъж. Тя е икона на Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София. За да разберете значението на иконата Вяра, Надежда и любов, трябва да се запознаете с живота на изобразените върху нея мъченици.
Историята на мъчениците Вяра, Надежда, Любов и София
Светите праведници се почитат в целия православен свят като олицетворение на святостта и чистотата, предаността към Господа и смелостта да Му служат.
През определен век, по време на управлението на император Адриан (117-138), в Рим е живяла благочестива вдовица София (името София означава "мъдрост"). Тя имаше три дъщери, носещи имената на основните християнски добродетели: Вяра, Надежда и любов. Като дълбоко вярваща християнка, София възпитала дъщерите си в любов към Бога, учейки ги да не се привързват към земните блага. Слухът за принадлежността към християнството на това семейство достигна до императора и той пожела лично да види трите сестри и майка им, която ги е отгледала.
И четиримата се явиха пред императора и безстрашно изповядаха вяра в Христос, Който възкръсна от мъртвите и даде вечен живот на всички вярващи в него. Изненадан от смелостта на младите християнки, императорът ги изпратил при една езичница, на която заповядал да ги убедят да се откажат от вярата си. Всички аргументи и красноречие на езическия наставник обаче се оказаха напразни и християнските сестри, пламтящи от вяра, не промениха убежденията си. Тогава те отново бяха доведени при император Адриан и той започна упорито да изисква от тях да принесат жертва на езическите богове. Но момичетата възмутено отхвърлиха заповедта му.
"Имаме Бог Небесен", отговориха те, " искаме да останем Негови деца, но плюем на твоите богове и не се страхуваме от твоите заплахи. Готови сме да страдаме и дори да умрем заради нашия скъп Господ Исус Христос".
Тогава ядосаният Адриан заповяда да предаде децата на различни изтезания. Палачите започнаха с вяра. Те пред майка й и сестрите й започнаха безмилостно да я бият и да откъсват части от тялото й, положиха я върху гореща желязна решетка. Чрез Божията сила огънят не е причинил никаква вреда на тялото на светата мъченица. Обезумял от жестокост, Адриан не се вразумил от Божието чудо и заповядал да хвърлят момата в казан с вряла смола. Но по волята на Господ котелът се охлади и не нанесе никаква вреда на изповедника. Тогава тя беше осъдена да бъде отсечена с меч. "С радост ще отида при Моя Възлюбен Господ Спасител", каза светата вяра. Тя смело преклони глава под меча и така предаде духа си на Бога.
По-малките сестри Надежда и любов, вдъхновени от смелостта на по-голямата сестра, претърпяха подобни мъки. Огънят не им навреди, тогава главата им беше отсечена с меч. Света София не била подложена на телесни мъки, но я осъдили на още по-силни психически мъки от раздялата с измъчените деца. Страдалецът погребал честните останки на дъщерите си и два дни не напускал гроба им. На третия ден Господ й изпратил тиха смърт и приел многострадалната й душа в небесните обители.
Света София, претърпяла големи духовни мъки за Христос, заедно с дъщерите си, е канонизирана от Църквата. Те са Пострадали през 137 година. Най — голямата, вера, тогава беше на 12 години, надежда — на 10, а най-младата любов-само на 9 години. Така трите момичета и майка им показаха, че за хората, укрепени от благодатта на Светия Дух, липсата на телесни сили изобщо не служи като пречка за проявата на силите на духа и смелостта. С техните свети молитви Господ да ни укрепи в християнската вяра и в добродетелния живот.
Иконата Вяра, Надежда, Любов и майка им София се появи в Киевска Рус малко след нейното кръщение. В продължение на много векове имената на светците се смятаха за общи домакински символи на основните добродетели на християните, така че не беше обичайно да се дават на новородени момичета. По-късно тези имена започнаха постепенно да влизат в употреба. Затова семейната икона придоби широка известност, на която бяха изобразени мъчениците София, Вяра, Надежда, Любов. В чест на светиите е обявен празник, който пада на 30 септември.